Домът ми е уютен и красив,
безкрайно топъл в зимните тъми,
тъй светъл е и тъй е приветлив,
за нищичко не бих го заменила.
В домът ми грее радостта,
танцуват мънички цветя,
от тях цъфти и свети любовта-
огрява мъничката ми душа.
Тук скрита съм от всичките злини,
пълзящи, гърчещи се по земята.
Тук никой няма да ме нарани-
това е крепостта ми златна.

Но идва утрешният ден-
така неприветлив и ветровит..
и строгостта му тласка се към мен,
и ме изтласква силно настрани-
далеч от моят дом уютен и красив..