Дете? Не мисля. Може би любов, покрита с нежна тъкан-бяла кожа и с два прозореца с неистово стъкло, и остър ум-като хиляда ножа. Дете? О, не, не си дете, децата буйстват във играта. Те нямат като твоето сърце, събиращо на куп хиляда свята. Те нямат в своите ръце парченца листчета с красиви думи, безкрайно каменни, а леки кат' перце и от мнозина - виждани като безумни. Те нямат своя Мистър Бог и не откриват Него в малкото глухарче, и мисълта им хич не е дълбока, не пеят весело като канарче. Ти-ангел, паднал от небето, със своя свят - пречист и смел! Ти вечно ще живееш във сърцето на онзи, кой' за теб е чел! Променяйки човешки светогледи и нрави най-различни, ти гориш! Той-пламъкът ти-винаги ще свети, ще грее в мъничките ни души!
Category:
Стихове
|
Views:
510
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2011-10-15
|
|