Дете? Не мисля. Може би любов,
покрита с нежна тъкан-бяла кожа
и с два прозореца с неистово стъкло,
и остър ум-като хиляда ножа.
Дете? О, не, не си дете,
децата буйстват във играта.
Те нямат като твоето сърце,
събиращо на куп хиляда свята.
Те нямат в своите ръце
парченца листчета с красиви думи,
безкрайно каменни, а леки кат' перце
и от мнозина - виждани като безумни.
Те нямат своя Мистър Бог
и не откриват Него в малкото глухарче,
и мисълта им хич не е дълбока,
не пеят весело като канарче.
Ти-ангел, паднал от небето,
със своя свят - пречист и смел!
Ти вечно ще живееш във сърцето
на онзи, кой' за теб е чел!
Променяйки човешки светогледи
и нрави най-различни, ти гориш!
Той-пламъкът ти-винаги ще свети,
ще грее в мъничките ни души!