Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  October 2011  »
SuMoTuWeThFrSa
      1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2011 » October » 13

    Морето ще се разлюти
    и цар Тритон сломен ще падне,
    обляно в кървави сълзи-
    сърцето му от скръб ще пламне.

    Ще пръснат хиляди искри,
    ще блеснат странни аномалии-
    в небето ще танцуват не звезди,
    а демонични черни твари.

    Наместо почва, лава ще лежи,
    а в нея ще се пържи цял свят-
    като че Адът ще се възцари
    и Луцифер ще е богат!

    Снегът ще пари от горещина,
    небето ще е мораво червено,
    скалите яростно ще се топят,
    плътта ще се превърне в пяна.
    Category: Стихове | Views: 396 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-12 | Comments (0)

    Когато се обърна към света
    с разперени широко две ръце,
    с блестяща очна светлина
    и беличко букетче на лице,
    очакваща в замяна добрина,
    прегръдка нежна от вълшебен свят,
    аз виждам все горчивина
    с ядро, прогнило, в черен цвят;
    аз виждам гладните деца,
    лежащи по паважа леден,
    зад ъгъла - настървена ръка
    сред сенките причаква и ги дебне...
    И минувачи без лица
    подритват старецът с акордеона-
    като че с каменни сърца
    са всички до един. Стомана.
    Омраза вечно ги дълбае,
    злорадство редом с тях върви,
    зловещи сенки все ругаят,
    раздават без пари псувни.
    Един на друг са чужди всички
    и всеки, нищо, че боли,
    дори да не получи нищо,
    на другите ще навреди.
    Дори в семействата е тежко-
    за празник - малкото синче,
    наместо влакче или дрешка,
    шамари топли ще яде.
    И с гордо вдигнати глави,
    с безочието под ръка,
    вървят човеците сами
    и всеки с всеки друг е враг.
    А аз обръщам се към вас
    с разперени широко две ръце ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 421 | Added by: NanaSky | Date: 2011-10-12 | Comments (0)