Когато се обърна към света
с разперени широко две ръце,
с блестяща очна светлина
и беличко букетче на лице,
очакваща в замяна добрина,
прегръдка нежна от вълшебен свят,
аз виждам все горчивина
с ядро, прогнило, в черен цвят;
аз виждам гладните деца,
лежащи по паважа леден,
зад ъгъла - настървена ръка
сред сенките причаква и ги дебне...
И минувачи без лица
подритват старецът с акордеона-
като че с каменни сърца
са всички до един. Стомана.
Омраза вечно ги дълбае,
злорадство редом с тях върви,
зловещи сенки все ругаят,
раздават без пари псувни.
Един на друг са чужди всички
и всеки, нищо, че боли,
дори да не получи нищо,
на другите ще навреди.
Дори в семействата е тежко-
за празник - малкото синче,
наместо влакче или дрешка,
шамари топли ще яде.
И с гордо вдигнати глави,
с безочието под ръка,
вървят човеците сами
и всеки с всеки друг е враг.
А аз обръщам се към вас
с разперени широко две ръце
и, въпреки жестокия ви мраз,
ви каня в моето сърце.
|
