Рисувай ме с пастелите на любовта
и оцветявай ме с усмихнати моливи.
Нарисувай ми с нежността си крила,
ако с тях не полетя - прости ми.
И ако литна-пак не ме вини,
а спомняй си ръцете ми горещи,
и сълзи тежки не рони,
а усмихни се за последната ни среща.
А ако тръгна и се върна, знай,
не ще помръдна никога отново-
до тебе ще стоя до край,
на мястото си - кат' олово.
Но ако ти не ми дадеш
криле рисувани, тогава
и мен, и теб ще предадеш,
и аз при теб не ще остана.
Крилете-те са свобода!
Без нея няма истина и сладост,
без нея не живее любовта
и тленно гасне жизнената радост.
|
