Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  January 2023  »
SuMoTuWeThFrSa
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » Entries archive
    « 1 2 3 4 5 6 ... 17 18 »
    Искам да върна времето.
    Искам да не боли.
    Искам да не те бях поглеждала.
    Искам да няма сълзи.

    Никога да не те бях срещала.
    Никога да не те бях целунала.
    Никога да не бях те прегръщала.
    Никога да не бях се влюбила.

    Мога да съжалявам единствено.
    Мога да викам от яд и гняв.
    Мога да мразя истината.
    Мога да пия до смърт без страх.

    Не искам да мисля само теб.
    Не искам да виждам само теб.
    Не искам да чувам твоя глас.
    Не искам да се нуждая от теб.

    Винаги съм го знаела.
    Винаги съм отричала.
    Винаги съм се пазила.
    Винаги съм те обичала.

    Не мога да те забравя.
    Не мога да продължа напред.
    Не мога и да остана.
    Не мога отново да бъда с теб.
    Category: Стихове | Views: 433 | Added by: NanaSky | Date: 2012-04-23 | Comments (0)


    Щастлив ли е човек, когато нощем
    звезди брои и пее на луната,
    щастлив ли е, когато, със разкоша
    на пролетното утро се намята,
    щастлив ли е, когато на небето
    сърца от бели облаци намира,
    щастлив ли е, когато по лицето
    го милва южен вятър без да спира,
    щастлив ли е, когато нежна песен
    на славейче танцува сред всемира,
    щастлив ли е, когато му е лесно
    усмивките на хората да сбира,
    щом на света една, едничка
    усмивка само не усеща как изгрява-
    усмивката на неговата птичка,
    безкрайно надалече отлетяла?

    Красив е този свят, но кой,
    познал цвета на любовта
    и сам останал после, във покой
    ще срещне ириса на радостта?
    Category: Стихове | Views: 413 | Added by: NanaSky | Date: 2012-04-04 | Comments (0)

    Притихнали, белите къщи
    плуват в среднощен катран.
    Комините вече не пушат,
    прозорците гаснат. Не знам
    къде се е скрила луната...
    изглежда танцува мъгла.
    Не виждам звезди в тъмнината.
    Дори светофарът заспа.
    И само една приглушена
    безименна светлинка
    в далечната улица стене
    и морно мъждука едва.
    -Запалена бяла свещичка
    в ръката на беден поет
    огрява писалка и листче
    с написани два-три куплета.
    Бе писал среднощна поема
    и бе я поръсил с безверие.
    Зачудил се бе колко време
    живее любов без доверие.

    Category: Стихове | Views: 410 | Added by: NanaSky | Date: 2012-03-31 | Comments (0)

    Сложи си слънчевите очила -
    навън денят се къпе в злато!
    И виж - до слънцето дъга
    целува лястовиче ято;
    Усмихната и нежна, пролетта
    приканва те да затанцуваш
    и ти, открила любовта,
    разсмиваш се и силно се вълнуваш,
    и с нежност те залива топлинка,
    родена в ритъма на моето сърце.
    Не е ли приказно красив света?
    Не е ли с най-прекрасното лице?
    Обичам тази хубава земя,
    когато се разпъпва и разлиства,
    но още по-безценна ми е тя,
    щом имам и човек, когото да обичам.
    Category: Стихове | Views: 402 | Added by: NanaSky | Date: 2012-03-27 | Comments (0)

    Открих те в утринните капчици роса,
    танцуващи с листенцата на първото кокиче.
    Не бе открита официално пролетта,
    но беше там - донесе ми момиче
    с очи, дълбоки като езера.

    Открих те в танца на златистите звезди,
    изписани като рисунка на безкрайното небе,
    разкриващо пред моите очи
    мил образ на притихнало дете,
    изгубено сред своите мечти..

    Открих те в слънчевите галещи лъчи,
    играещи по кожата ми с радост.
    И като тях играй по нея ти... Мълчи
    и гледай само колко нежна сладост,
    усмихната, по устните пълзи...

    Открих те в музиката на ветреца,
    свирукащ през бравата на вратата
    на стария, забравен днес творец,
    рисувал някога любов сред тишината
    на стария си прашно-сив дворец...

    Открих те в ирисите на красивата луна,
    оглеждаща се бледите сълзи на самотата.
    Сега те имам, но, с разкъсана душа,
    те пазя в тайна, скрита от Земята
    и нейните обичани деца.

    А как жадувам да извикам с пълен глас,
    че те намерих, ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 424 | Added by: NanaSky | Date: 2012-03-09 | Comments (0)

    Аз взирах се в студеното прозорче,
    броейки разтопените снежинки,
    претичващи по леденото блокче
    като прекрасни малки балеринки
    и мислех си за цветните къдрички
    на всяко есенно листенце
    и за онези малки сини птички,
    танцуващи с последните цветленца.
    И ненадейно, сякаш нереално,
    в една снежинкова сълза видях
    безброй нюанси-топли и студени-
    на всички цветове... и засиях!
    Помислих си как, стига да поиска,
    и с мъничко въображение и вяра,
    човек ще може да открие всичко,
    дори изминалата есен в зимната тиара.
    Category: Стихове | Views: 476 | Added by: NanaSky | Date: 2012-01-29 | Comments (1)

    Изправих се пред теб - безкрайно истинска,
    без капка смешен грим, без маска,
    до болка откровена и открита, искрена,
    въоръжена с чувства и слова.. И ласкаво,
    почти усмихнато, но не съвсем (поруменяла),
    разкрих ти тайните на моето съзнание.
    Открито ти разказах за мечтите си... А пребледнял,
    ти не понесе и отхвърли моето самопризнание.
    Category: Стихове | Views: 396 | Added by: NanaSky | Date: 2012-01-28 | Comments (0)

    (посветено на теб)

    Колко красиви сънища
    прелитат нощем край мен.
    Колко ужасно мъничък
    в тях е всеки проблем:
    Как да изпия кафето си-
    чисто или със захар?
    Да постоя с очилата си
    или пък да ги махна?
    Колко прекрасни мигове
    кръстосват пътеки пламенно
    в моите сънища... Диво е
    и е прекрасно, и шарено!
    И също е толкова нежно,
    и мило! От обич прелива
    сърцето на всяка надежда,
    в съня ми останала жива.
    И хората там се усмихват,
    и ти си сред тях! Тъй щастлив си!
    От радост душите преливат
    и поздравяват звездите.

    Звезди и луна се прегръщат,
    прощални слова мълвят си.
    Денят светъл пак се завръща.
    Целувам те за последно в съня си.

    Category: Стихове | Views: 446 | Added by: NanaSky | Date: 2012-01-21 | Comments (0)

    Очите ти се измениха с времето,
    Горчивина наля се в тихия им поглед,
    Лъчите им се замъглиха с бремето,
    Етажно разположено в душата ти... Не помня
    Дали на времето те гледах с радост.
    Ако е да, напукай се, за да не виждам
    Листенцата, пропити с' старост,
    О, мое огледало сиво.

    /по идея на Лу/
    Category: Стихове | Views: 1111 | Added by: NanaSky | Date: 2011-11-29 | Comments (1)

    В хладилника има плесенясало сирене
    и една скапана диня.
    В мивката - милиони чинии за миене,
    потънали в слуз и тиня.

    Прозорците-черни от мръсотия,
    нямат излаз навън;
    вратите-счупени, тук-там прогнили;
    по пода-коса и вълна.

    Таванът, напукан, в ъглите е сив
    от паяжини и пушеци,
    леглото-пропаднало, с пружини пробито
    стените-жълти, олющени.

    В сърцето на всеки човек има къщичка
    и за нея се грижи любимият.
    Ако него го няма, ако той я напусне,
    тя ще бъде болезнено срината.
    Category: Стихове | Views: 414 | Added by: NanaSky | Date: 2011-11-18 | Comments (0)