Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  June 2011  »
SuMoTuWeThFrSa
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2011 » June » 19 » Всички знаем, но повечето от нас не осъзнават, че… /Първа част/
    1:00 AM
    Всички знаем, но повечето от нас не осъзнават, че… /Първа част/

    1. Всичко в този живот е преходно. Няма край и нищо не свършва. Единственото, което се случва, е промяната, преходът към следващото ниво, следващото изпитание, следващият миг. Дори времето е преходно. Защо? – Не можеш да уловиш секундата и да я затвориш в буркан, за да я запазиш. Тя трябва да мине, за да дойде следващата.
    2. Смисълът на живота е удоволствието.  Всички действаме, стремим се, „катерим се на горе”, стараем се и прочее, за да постигнем някакъв резултат. Когато този резултат е постигнат, с него идва и удовлетворението, „падналият камък”, задоволството. Правим жестове за любимите си хора, за да им доставим удоволствие и да ги видим щастливи, което, от своя страна, доставя удоволствие на самите нас. Не посягаме към горчивото и не се нараняваме, а се пазим и бихме предпочели приятното, защото то ще ни донесе радост и ще ни задоволи. Един влюбен човек би казал „Животът ми няма смисъл без моят възлюбен”, неосъзнавайки, че казва тези думи, не заради самият обект на любовта му, а заради задоволството, което изпитва, когато е с него. Друг човек, употребяващ наркотици, намира смисъл в тях и се пристрастява психически или физически, защото му носят желаното удовлетворение. Хората слушат музика, четат книги и списания,  разхождат се и извършват всякакви други дейности, само защото им харесват. Ако нещо не им хареса, те просто не го правят или го изхвърлят, в случай, че е предмет, и до там. Така даден „дразнител” „напуска” животът на човека и той е щастлив. Но, когато нещо, към което този човек е привързан, напусне живота му, той е нещастен и търси друго, което да го ощастливи. А щастието е еквивалент на удоволствието. Важното е, че човек търси нещото, което ще го доведе до пълен екстаз, експлозия от нестихващо удоволствие, безкрайно и безгранично. Удоволствието, което ще осмисли битието му.
    3. Не поетът е тъжен човек, а тъжният човек е поет. Поезията не винаги е негативна. Негативна е тази на тъжният човек. Скръбта го „затваря в черупчестата му обвивка” и единственият начин да излезе от нея е като я изрази в нещо. Един от случаите е именно писането на поезия. В нея тъжният излива чувствата си и така помага на себе си и разбира собственият си Аз.  Писането помага на мисълта да се избистри и освобождава. Тъгата, от своя страна, ражда у собственика си желание за него. Освен това, когато един човек е натъжен, той вижда света „през поетични очи”.
    4. Когато нещо не се практикува, то се забравя. Най-яркият пример за това е учението. Ако учиш даден език известно време, после спреш и нито говориш на него, нито чуваш дума от него, след време го забравяш. Може би не напълно, но съществената част е скрита. Друг пример е любовта. Твърдиш, че обичаш човекът до себе си безкрайно и си готов за него на всичко. Разделяте се и рано, или късно започваш да забравяш частично свързаните с него данни. Забравяш рождения му ден, името му, моментите, прекарани с него и прочее. Помниш нещо, но не всичко.  Всяка изминала година заличава по нещо.  Трети пример е храната. Опитваш филе от сьомга през 2001 година и до 2011 то не присъства в менюто ти. Ти вече си забравил вкуса му.
    5. Ако искаме да бъдем щастливи, ще бъдем. Причини – колкото искаш и още толкова. Нужно е само да ги забележиш. Чувствата ти са наранени от даден фактор, независимо какъв,  и се чувстваш отчаян. Мислиш само за него, само от една гледна точка. Погледни го от другата страна, един велик философ е казал, че всичко съдържа в себе си плюсове. Помисли за прекрасното, което се случва около теб, обърни внимание на онези, които са до теб, ако някой те е напуснал. Животът е един, нима не е по-добре да му се усмихваме, вместо мусим?
    6. Всеки човек е егоист. Това го доказва точка 2. Не мислете, че това е лошо. Не е нито лошо, нито добро, човешко е. Разбира се, ние сме егоисти, но има и крайни егоисти, които правят всичко за себе си, съзнателно, за сметка на другите. Тук не говоря за такъв вид егоизъм.  Всичко, което правим, го правим за себе си, да, но не на чужд гръб. Дори борците, загинали за свободата на  народа си /тук не става въпрос само и единствено за българите/, са го направили, за да умрат, знаейки, че са опитали и са се постарали. А защо го правят? Защото не искат да гледат сънародниците си поробени и тъжни, понеже това натъжава и тях и ги лишава от удоволствието.
    7. Содом и Гомор са, едва ли не, светилища пред огромна част от настоящите центрове на извращение.  Има ли смисъл да коментирам? Всички виждаме малолетните представители на новото поколение.
    8. Животът ти е такъв, какъвто сам си го направиш.  Никой не може да ти повлияе без твое разрешение. Понякога ти го даваш съзнателно, друг път – несъзнателно. Хората ти внушават, но ти винаги можеш да не им повярваш или да не ги послушаш. Зависи само и единствено от теб.
    9. Всички, малко или много, се интересуваме от чуждото мнение.  „Не ме интересува какво казват хората” е често използвана фраза днес, но само за отделни действия/факти. Винаги има нещо, за което искаме нечие мнение. Мнението на семейството също се брои, нека не го забравяме. Освен това всеки човек е любопитен до различна степен поне веднъж в живота си се случва да си помисли „какво ли би казал/направил еди-кой-си?”.  Това твърдение е най-изразено в любовта. Влюбеният винаги се чуди дали възлюбеният му ще одобри постъпката му, жеста, вида и прочее.
    10.  Нуждаем се от приятели. Самотата е най-големият враг на човек. Ако си безкрайно щастлив, но няма с кого да споделиш това свое щастие, ти всъщност си безкрайно нещастен. Ако си твърде тъжен и няма на кого да споделиш, рухваш. Приятелското рамо е райско кътче, освобождение и разтоварване. Освен това приятелите галят егото ти, както и ние тяхното.
    11. Думите са силни.  Налага се да помислим, преди да изречем поредната доза слово. Една дума може да доведе отношенията ни с един или мнозина както до високо ниво на екстаз, така и до провал. Една дума може да промени живота ни или много животи.  Нанесената обида наранява много повече от нанесеният удар. И може да остане запомнена завинаги. Една недобре обмислена дума /или изречение, или сбор от изречения/ , изречена прекомерно, може да доведе до страшни последствия. Мислете, преди да проговорите, не говорете напразно и не изливайте реч, в която не сте сигурни. Не обещавайте, в случай, че няма или не знаете дали ще спазите обещанието.
    12.  Бягството от реалеността е релакс. Когато битието те е притиснало и проблемите ти се струпат на главата, можеш да помечтаеш за по-добър живот и в мечтата си да откриеш отговор на въпросът „Как да подобря живота си?”. В случай, че не откриеш разрешение, не се отчайвай – в мечтите ти си си „починал от реалността.” Но да не забравяме –  не бива да се губим в паралелния свят на бляновете.
    13. „Каквото повикало-такова се обадило. Каквото и да направиш, както и да постъпиш, след време същото ще ти се върне. Ако нараниш, ще бъдеш наранен. Ако сториш добро, на теб ще ти сторят. Въпрос на време е. Но неоспорим факт е и, че
    14. Няма ненаказано добро. Стореното добро ще ти се върне, но преди това ще бъдеш наказан. Затова не давай съвет и помощ, ако не са ти поискани.
    15. „Дръж приятелите си близо, а враговете си-още по-близо.”  Умна сентенция, нали? Ако си в близост до врага, ще знаеш ходовете му.
    16. Цветовете оказват влияние върху избора ни.  От една страна може да го разгледаме така: имаме любим цвят и държим той да е около нас под формата на нещо материално-дреха, вещ, картина и т.н. От  друга страна всеки цвят има различно влияние върху съзнанието на човек. Например зеленото ощастливява, но след време омръзва. Червеното създава интимна атмосфера, а ако е хранителна опаковка-възбужда апетита. Черното носи две послания: едното – тъга, другото – мощ. Сивото е символ на нищетата и т.н. Съчетанието на различните цветове също оказва влияние.
    17. Смехът е здраве. Като физическо упражнение, смехът заставя да работят едновременно 80 групи мускули. Учени приравняват по ефект 1 минута смях на 25 минути фитнес. И кое е по-ефективно тогава? При 10-15 минути смях всеки ден се изгарят 50 калории. Само с един такъв всекидневен сеанс могат да се свалят 2 кг за една година. Значи става и за отслабване. Смехотерапията повлиява благоприятно на много болести. Веселите хора, които обичат да се смеят от сърце, имат 40% по-малък риск от сърдечносъдови заболявания. Смехът повишава нивото на "добрия холестерол", като се намалява така опасността от атеросклероза. Американски учени пък установили, че той подобрява състоянието на болни от диабет.  Щом се смееш, ще живееш!
    18. Обичта е навсякъде.  Огледайте се и ще го разберете. Тя е в семейството, в приятелите, в любимите стихове, в красивите картини,  в хубавите сонети, в любимият човек, в домашният любимец, във всичко, което ни заобикаля!
    19. Всеки е уникален сам по себе си.  Не става въпрос само за хората. Няма две еднакви живи същества, мисля, че това е ясно на всеки един човек.
    20. Преди да съдим другите, трябва да погледнем себе си. Всеки може да обвини другият, но не всеки ИСКА /а ако поиска – може/ да види собствените си грешки. Никой не е идеален и ние сме длъжни да се примирим с недостатъците и да простим грешките на останалите.
    Category: Проза | Views: 544 | Added by: NanaSky | Rating: 5.0/3
    Total comments: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *: