Вчера ли играх пред прага
на татковата мила къща?
Вчера ли "летях" с тояга
и уж ядосано се мръщех?

Помня, сякаш вчера беше-
залез слънце и.. "На вънка!"
На "Не се сърди човече"
ще ме бият и ще мрънкам.

После ще се гоним всички,
ще се хванем до един,
ще играем на "Жумичка"-
"пу за мен" ще изкрещим!

Тъй го помня. Сякаш тук,
тук пред мен като на лента
се показва - с лик и звук
цялото ми детство светло.

Толкова вода изтече,
дните отлетяха си.
Други ний сме - чужди вече
на децата в себе си.