Вчера ли играх пред прага на татковата мила къща? Вчера ли "летях" с тояга и уж ядосано се мръщех?
Помня, сякаш вчера беше- залез слънце и.. "На вънка!" На "Не се сърди човече" ще ме бият и ще мрънкам.
После ще се гоним всички, ще се хванем до един, ще играем на "Жумичка"- "пу за мен" ще изкрещим!
Тъй го помня. Сякаш тук, тук пред мен като на лента се показва - с лик и звук цялото ми детство светло.
Толкова вода изтече, дните отлетяха си. Други ний сме - чужди вече на децата в себе си.
Category:
Стихове
|
Views:
446
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2011-06-06
|
|