Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  August 2010  »
SuMoTuWeThFrSa
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2010 » August » 01
    Есента в душата ми прелива,
    пленява погледа ми уморен,
    оранжевочервен килим разстила
    и пее с мен за свят студен,

    във който зимата се ражда.
    Отнема всичко с ледените си ръце
    и се усмихва повече от блажно,
    че в нея гасне моето сърце,

    но пролетта го съживява романтично,
    с целувката на момина сълза
    и със зелен букет ме кичи,
    и аз летя на птичите крила.

    Но ето, лято се задава
    и морно гали ме със слънчеви лъчи.
    За него стиховете нямат слава.
    Убива музата.. и римата горчи.
    Category: Стихове | Views: 416 | Added by: NanaSky | Date: 2010-08-01 | Comments (0)

    Нощта е пред мен
    като призрак суров,
    мечтаещ за мъст и прокуда.

    Заключена в плен
    на нейната кръв,
    аз чакам денят, във заблуда,

    че може би той
    отново, крилат,
    ще дойде и ще ме спаси

    и нощният вой,
    от бог прокълнат,
    ще избяга с ранени очи.

    Но тайничко знам,
    че нощта е различна,
    този път е последната, май.

    Не я  ли е срам,
    че хора отвлича
    и води ги тихо към техният край?
    Category: Стихове | Views: 440 | Added by: NanaSky | Date: 2010-08-01 | Comments (0)

    Животът е като пътека
    в безкрайна призръчна гора,
    извита, водеща човека
    към края на привидната земя.

    Вървиш, почиваш, тръгваш пак,
    а там те дебне всичко, всеки,
    таящ се в черен и злокобен мрак
    и чакащ да те прибере навеки.

    И като в разказ сив на Кинг -
    завой, мотор и после.. светлина-
    безкраен бял тунел и ринг,
    опечалени в другата страна.

    И свършва. И остава нищо.
    И всеки твой приятел, и любов,
    сълзи проронват прозаично.
    А ти ги гледаш, вледенен, суров..

    И там, сред всичките страдалци,
    ти виждаш образ - обаятел
    как тихо плаче..
    за своят чист и мил приятел..

    Но сила нямаш да го спреш,
    не можеш дума да пророниш..
    Освен в сънят й - там да се явиш,
    скръбта с усмивка детска да прогониш..
    Category: Стихове | Views: 407 | Added by: NanaSky | Date: 2010-08-01 | Comments (1)

    /Посветено на Сид/

    Когато слънцето се скрие
    и в миг проблесне дивата луна,
    когато тихичко в къщурката се свиеш
    и морно слееш его със съня,

    когато птичи кряк не се дочува,
    когато и щурците спят,
    когато лястовиците сънуват
    как с хората танцуват в чуден свят,

    тогава се показват те,
    с най - чудните, красиви цветове.

    Тогава, с карнавалните си шапки
    и накити, те весело празнуват,
    танцуват и разкриват си загадки,
    които хората с годините тълкуват.

    Те, същества от приказки вековни-
    с коси от змии - страшните Горгони,
    русалки, минотаври, фараони,
    джуджета, феи, леприкони,

    красиви демони и нимфи горски
    и всякакви митични същества.
    Да, те са истински, свободни,
    когато вие спите през нощта.
    Category: Стихове | Views: 468 | Added by: NanaSky | Date: 2010-08-01 | Comments (3)