Есента в душата ми прелива,
пленява погледа ми уморен,
оранжевочервен килим разстила
и пее с мен за свят студен,

във който зимата се ражда.
Отнема всичко с ледените си ръце
и се усмихва повече от блажно,
че в нея гасне моето сърце,

но пролетта го съживява романтично,
с целувката на момина сълза
и със зелен букет ме кичи,
и аз летя на птичите крила.

Но ето, лято се задава
и морно гали ме със слънчеви лъчи.
За него стиховете нямат слава.
Убива музата.. и римата горчи.

Нощта е пред мен
като призрак суров,
мечтаещ за мъст и прокуда.

Заключена в плен
на нейната кръв,
аз чакам денят, във заблуда,

че може би той
отново, крилат,
ще дойде и ще ме спаси

и нощният вой,
от бог прокълнат,
ще избяга с ранени очи.

Но тайничко знам,
че нощта е различна,
този път е последната, май.

Не я  ли е срам,
че хора отвлича
и води ги тихо към техният край?

Животът е като пътека
в безкрайна призръчна гора,
извита, водеща човека
към края на привидната земя.

Вървиш, почиваш, тръгваш пак,
а там те дебне всичко, всеки,
таящ се в черен и злокобен мрак
и чакащ да те прибере навеки.

И като в разказ сив на Кинг -
завой, мотор и после.. светлина-
безкраен бял тунел и ринг,
опечалени в другата страна.

И свършва. И остава нищо.
И всеки твой приятел, и любов,
сълзи проронват прозаично.
А ти ги гледаш, вледенен, суров..

И там, сред всичките страдалци,
ти виждаш образ - обаятел
как тихо плаче..
за своят чист и мил приятел..

Но сила нямаш да го спреш,
не можеш дума да пророниш..
Освен в сънят й - там да се явиш,
скръбта с усмивка детска да прогониш..

/Посветено на Сид/

Когато слънцето се скрие
и в миг проблесне дивата луна,
когато тихичко в къщурката се свиеш
и морно слееш его със съня,

когато птичи кряк не се дочува,
когато и щурците спят,
когато лястовиците сънуват
как с хората танцуват в чуден свят,

тогава се показват те,
с най - чудните, красиви цветове.

Тогава, с карнавалните си шапки
и накити, те весело празнуват,
танцуват и разкриват си загадки,
които хората с годините тълкуват.

Те, същества от приказки вековни-
с коси от змии - страшните Горгони,
русалки, минотаври, фараони,
джуджета, феи, леприкони,

красиви демони и нимфи горски
и всякакви митични същества.
Да, те са истински, свободни,
когато вие спите през нощта.