Лети прахът на тихата  надежда
И сплита думички със стихотворна реч..
Разплакано дете погалва нежно,
А то.. усмихва се.
Елмази грейват в светлата му памет,
Лазурни бисери игриво се разпръсват,
Мечти и блянове в главата му се раждат,
Едни очи със радост се изпълват..
Чаровни погледи отправя към небето,
Трептящото сърце забива лудо..
Арената на мракът бързо грейва..
Една мечта се ражда.. Свято чудо.

Съвсем притихнало, всред моето съзнание
сред гънки и неврони скрито и застинало,
глава подаде светло възклицание,
навярно изречение от детското ми минало.

Тъй ярък спомен, тъй невинен
запърха в уморените ми, сведени очи,
на устните изписа знак старинен
и сетих се, разказах и разкрих..

..как весело играехме на "дама",
ние, децата от четвърти "а",
как радостно се гонехме, как замечтано
говорехме за някоя звезда..

Компютрите ги нямаше тогава.
И ден, и вечер - ние все навън
танцувахме в безкрайната забава,
преплитайки душите в нежен сън.

Тогава всичко беше тъй възможно,
усмихнато, безгрижно, величаво..
Годините не бяха хич тревожни,
за тях - едно голямо Браво.