Съвсем притихнало, всред моето съзнание
сред гънки и неврони скрито и застинало,
глава подаде светло възклицание,
навярно изречение от детското ми минало.
Тъй ярък спомен, тъй невинен
запърха в уморените ми, сведени очи,
на устните изписа знак старинен
и сетих се, разказах и разкрих..
..как весело играехме на "дама",
ние, децата от четвърти "а",
как радостно се гонехме, как замечтано
говорехме за някоя звезда..
Компютрите ги нямаше тогава.
И ден, и вечер - ние все навън
танцувахме в безкрайната забава,
преплитайки душите в нежен сън.
Тогава всичко беше тъй възможно,
усмихнато, безгрижно, величаво..
Годините не бяха хич тревожни,
за тях - едно голямо Браво.
|
