Ванилово ухание се носи там,
където тихичко разцъфва свободата,
презряла заповед и срам,
увита в нишката на красотата.

Ванилово ухание усетих аз,
вълни в очите ми преливаха от радост,
потръпна детският ми глас,
почувствах сладостта на крехката си младост.

Ванилово ухание поведе ме напред,
аз тръгнах, глътнала последната си дума,
мечтаейки да бъда новото дете
на правото да можеш и да бъдеш.

Ванилово ухание доведе ме при теб,
ти, който се наричаш хаос,
превръщаш всичко в пепел, в смет,
оставяйки единствено неискан фарс.

Ванилово ухание се носи там,
където тихичко разцъфва свободата.
Не свобода, а свободия, знам..
Ванилията е лъжливо цвете.

(Ванилово ухание на свобода,
препълнена в сърцето на човека,
не е приятно за онази мъничка душа,
привикнала с оковите на робството и гнета.)