/посветено на брат ми Златко/

Къде си? Полето заспива.
Класовете свели са неистовите си стебла.
И царевицата се е присвила,
показва се златистата коса..

Къде си? Слънцето угасна.
Звезди танцуват валс над къщите човешки.
Луната бурно ръкопляска,
облякла е сребристите си дрешки..

Къде си? Лист от роза падна на земята,
едва докосна я и всичко се разтресе..
Една пчела безшумно се премята,
крилцето й някой нахално отнесе..

Къде си? Облаците пеят.
Дочувам музика и виждам силуети..
два гълъба се женят,
тя носи хиляди букети..

Къде си? Фениксът отлита.
Една принцеса карнавална рокля е облякла..
Димът рисунки пак заплита.
Сирената поредният плавател е отвлякла..

Къде си? Хиляди ята
на бели щъркели отлитнаха на юг.
Ти също отлетя,
но към звездите, не на юг.

Къде си? С други ангели ли си говориш?
Там раят ли е?
Как ли ще ми отговориш..