Есента в душата ми прелива,
пленява погледа ми уморен,
оранжевочервен килим разстила
и пее с мен за свят студен,
във който зимата се ражда.
Отнема всичко с ледените си ръце
и се усмихва повече от блажно,
че в нея гасне моето сърце,
но пролетта го съживява романтично,
с целувката на момина сълза
и със зелен букет ме кичи,
и аз летя на птичите крила.
Но ето, лято се задава
и морно гали ме със слънчеви лъчи.
За него стиховете нямат слава.
Убива музата.. и римата горчи.
|
