Нощта е пред мен
като призрак суров,
мечтаещ за мъст и прокуда.
Заключена в плен
на нейната кръв,
аз чакам денят, във заблуда,
че може би той
отново, крилат,
ще дойде и ще ме спаси
и нощният вой,
от бог прокълнат,
ще избяга с ранени очи.
Но тайничко знам,
че нощта е различна,
този път е последната, май.
Не я ли е срам,
че хора отвлича
и води ги тихо към техният край?
|
