Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  November 2010  »
SuMoTuWeThFrSa
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2010 » November » 15
    Прости, че осъмних се в теб
    И те нарекох нереален..
    Съмнявах се така нелепо..
    Мърсих и името ти толкова фатално.
    О, прости, прости, че те забравих..
    До днес не вярвах в теб, но вече
    Откъснах се от силните съмнения..
    Да бях запазила онази вяра вечно,
    Явила бих се на прослушване пред твойте бдения.
    Да те помоля за един подарък
    Обикновено няма, но сега,
    Когато нямам изход ярък
    Обръщам се към теб в нощта..
    Любовта към нея искам да ми вземеш,
    Единствено за туй те моля..
    Да спре да ме боли.. Приемаш,
    А аз оставям те на мира.
    Category: Стихове | Views: 489 | Added by: NanaSky | Date: 2010-11-15 | Comments (0)

    Отлитна мисълта - прогони
    я с писък вятъра, ликуващ
    с безмерна нежна грациозност,
    че тя от мен отново тръгна.
    И болката изчезна. Само радост
    преплита се с незнайни чувства
    в главата, в светлата ми памет
    и с тихи стъпчици препуска.
    Треперят двете ми ръце-
    в криле отново се превръщат,
    летя в безкрайното небе
    и обич свята ме прегръща.
    И лицевите мускули трептят,
    усмихвам се, очи с надежда
    напълнила, аз чакам знак..
    той идва. Бързо ме повежда
    по път познат и непознат,
    прекрасен, по - красив от рая,
    по - свеж от сочен плод,
    път, който няма край.
    При всеки случай е различен,
    но всъщност е един и същ,
    но аз нали така го виждам
    и струва ми се, неведнъж
    ми се е случвало да го объркам
    със уж преди изминат път
    и двата в плетеница да забъркам,
    докато на хиляда възела се заплетат.
    А те са толкова страхотни..
    как бих живяла аз без тях?
    Това са пътища в живота,
    които дават само свобода..
    Понякога са много ... Read more »
    Category: Стихове | Views: 470 | Added by: NanaSky | Date: 2010-11-15 | Comments (0)