Очакваш ли да те обичам
след всичко онова, което с наглост стори?
Да не би да ти приличам
на глупак с неразрушими нерви?
Прониза ме с жестоките си думи,
изпепели душата ми с омраза,
размъти целият ми ум и,
без капка милост, в пропаст ме заряза.
Какво очакваш? - Да ти се усмихвам,
и като червей гнил пред теб да лазя?
Не може, чувството "любов" отмина,
още когато гордостта ми сгази.
Няма да бъда твоя каменна упора,
не чакай помощ и съчувствие от мен.
Достатъчно злини ми стори.
Изчезвай от живота ми. Приятен ден.