Смъртта за всеки е трагична,
неискана и плашеща врата
към нищото, но е различна
през зрението ми сега,
когато е единственият начин
да се достигне твоят свят,
който, в реалността, така далечен
ми е на мен, изпълнената с гняв.
Защо пък гняв ли? - Може би защото,
заровена в безцелна симулация
на "истински", "щастлив" живот,
се лутам в тази жива нация
и търся теб, а виждам само мрежи,
заплетени от непознати същества,
нелепости, безсмислици, брътвежи
и куп безлични общества..
И питам се - дали, ако живота тих
със смърт в момента заменя,
ще мога аз, поне за миг
да срещна твоята душа..

Последвалият отговор не закъсня
и скоро с нож бодлив в гръдта
към теб запътих се, завита със смъртта.