За кой ли път очите си затварям
и ти се появяваш цяла в светлина
пред мен? За кой ли път улавям
лъчите на усмихнатата ти душа..
И смея се щастливо и нехайно,
загърбила реалност, място, време
и с радост крехка и омайна
забравила жестоко, тежко бреме..
За кой ли път в сънят ми се явяваш
и пак си моя там във вечността,
за кой ли път очите си отварям,
за да посрещна пак денят сама..

О, сън, не свършвай тази нощ!
Вземи ме с теб завинаги! Навеки!
Не ме напускай с идващият ден суров,
не се отваряйте зеници клети!