Отлитна мисълта - прогони
я с писък вятъра, ликуващ
с безмерна нежна грациозност,
че тя от мен отново тръгна.
И болката изчезна. Само радост
преплита се с незнайни чувства
в главата, в светлата ми памет
и с тихи стъпчици препуска.
Треперят двете ми ръце-
в криле отново се превръщат,
летя в безкрайното небе
и обич свята ме прегръща.
И лицевите мускули трептят,
усмихвам се, очи с надежда
напълнила, аз чакам знак..
той идва. Бързо ме повежда
по път познат и непознат,
прекрасен, по - красив от рая,
по - свеж от сочен плод,
път, който няма край.
При всеки случай е различен,
но всъщност е един и същ,
но аз нали така го виждам
и струва ми се, неведнъж
ми се е случвало да го объркам
със уж преди изминат път
и двата в плетеница да забъркам,
докато на хиляда възела се заплетат.
А те са толкова страхотни..
как бих живяла аз без тях?
Това са пътища в живота,
които дават само свобода..
Понякога са много тежки,
размазват цялата ти същност..
Друг път са прекалено леки,
тогава ти си в безтегловност.
Това са нереални магистрали,
несъществуващи пътеки, сцени..
Това са филми неразбрани..
Това е опиатът в моите вени.
|
