Обичам
да се усмихваш мило
без положени усилия.
Обичам
разрошената ти коса,
когато се събудиш сутринта.
Обичам
разплаканите ти очи,
блещукащите в тях сълзи.
Обичам
изблика на смях и радост,
преливащи в дълбока сладост.
Обичам
крехкото ти рамо,
на него стига ми да се подпирам само.
Обичам
веселите смешки
и неудачните насмешки.
Обичам
твоето "Здравей",
нима не ми е повод да живея?
Обичам
също тежките ти думи,
звънящи като на цигулка струни.
Обичам
ръцете, махащи за чао,
обгръщащи като копринен шал.
Обичам
пръстите като на пианист,
свири, аз ще повтарям "Бис!"
Обичам
просто да те виждам
усмихната, безгрижна.
Обичам
профил и анфас,
те са прекрасни, хващам бас.
Обичам
глътките кафе,
които пиеш като мъничко дете.
Обичам
звънкият ти глас,
пропъждащ тишината всеки час.
Обичам
грешките, които правиш
и после шеметно поправяш.
Обичам
те, когато се обръщаш
да кажеш мисъл недовършена.
Обичам..
още хиляди неща,
узрели в твоята душа.
Обичам..
Ти си моят Феб.
На кратко - май обичам
просто теб.
|
