Благодаря, че ми споделяш
своята мъка и тревога
и позволяваш си да тлееш
единствено пред мен и бога,
но може ли да спреш.. Аз радвам се,
че имаш ми доверие и вяра
и искам да помогна, и старая се
да имаш вечно крехкото ми рамо,
но можеш ли да спреш.. за кратко..
Куршумът, който те прониза,
пронизва мен неколкократно
и с него все отрова влиза..
И вече нямам нито сила,
нито желание в тази пиеса
да нося тежкото бесило
на вечно играеща актриса..
Така че може ли да спреш,
за да не усложня нещата?
Това не бива да се разбере.
Спри, за да остане то в душата.
|
