Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  February 2023  »
SuMoTuWeThFrSa
   1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » Проза
    « 1 2
    Category: Проза | Views: 636 | Added by: NanaSky | Date: 2010-07-07 | Comments (2)

    Джоана стоеше до прозореца, с носталгично вперен поглед в звездите и глухо дърпаше от масивната черна лула. На пода до нея стоеше почти празна бутилка ром. От радиото, съвсем тихичко, се чуваше непознато музикално парче, подобно на реге, но не точно, което ненадейно бе прекъснато от мек и благозвучен мъжки глас.
    - Следващата песен подарявам на скъпото ми щурче..
    Джо веднага позна този глас. След толкова години, тя така и не успя да го забрави.. помнеше всеки звук и всяка извивка на гласните струни, стилът.. Гласът на Рик. Усили радиото и се заслуша в песента.. Тяхната песен. Коремът й се сви на кълбо, а очите й се превърнаха в бистри ручаи. Остави лулата, затвори прозореца, взе радиото и излезе на балкона. Слушаше песента и си спомняше. И всред всичките спомени се натъкми онзи..
    "- Ще се омъжиш ли за мен?
    - Не!"
    - Какво иска тъпото копеле сега? Не го обичам! Мразя го! Защо прави това? Знаел е, че слушам радиото.. Знаел е и се е вмъкнал при водещите, за да ме изтормози! ... Read more »
    Category: Проза | Views: 478 | Added by: NanaSky | Date: 2010-06-19 | Comments (0)

    Днес на спирката, докато си чаках автобуса, дойде един млад мъж /циганин беше/ и ме заговори. Аз от учтивост му отвърнах и така завързахме разговор. Той ми обясни какви жени харесва:
    -Аз харесвам много красиви жени, млади, стройни, с хубави лица и тела, добре облечени. - каза
    Аз на свой ред го попитах:
    - Ами тези жени ако нямат какво да ти кажат? Ако жената е красива, много красива, добре облечена, богата, но с беден речник, неможеща да ти каже едно добре построено изречение?
    - Тя трябва да е красива. - каза и продължи - аз искам да карам хубава кола, тя също, да е хубава и хората да ми завиждат. Другото не е важно.
    Аз:
    - Ами Вие, господине, сте един повърхностен човек според мен!
    - Да, така е, повърхностен съм.
    - И се интересувате само от себе си и от собствените си интереси?
    - Да.
    - Ами бездомникът отсреща не ви ли прави впечатление?
    - Кой? Не. Нали не съм аз? - отговори ми той..
    Потънах в земята.. попитах го:
    - Ами бедните сираци, хората в ста ... Read more »
    Category: Проза | Views: 520 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-22 | Comments (0)

    Днес помогна ли на някого?








    Попита ли го от какво има нужда?










    Усмихна ли му се учтиво?











    Каза ли му колко е важен за света?










    Много хора забравиха човешкото у себе си.. Много хора изгубиха усмивките си. Забързани в ежедневието си, изгубени в света на егоцентризма, те не виждат в какви чудовища се превръщат.


    Много малко са хората, които ще те срещнат на пътя и ще ти се усмихнат и ще те поздравят, без дори да те познават.. а ако го направят ти ще забележиш ли?


    Много хора смятат усмихнатия за луд, а защо?


    Много малко са хората, които не се грижат за собственото си Аз, а гледат да помогнат на някой близък..

    А още по - малко са тези, които помагат на онзи, който никога не са виждали..


    Повечето хора ще кажат "Защо да му по ... Read more »
    Category: Проза | Views: 498 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-21 | Comments (0)

    Беше ранна есен. Буковете и дъбовете тъкмо започваха да тъкат своят пъстроцветен килим по земята. Листата им се носеха надолу толкова нежно.. като перца. Танцуваха последният си валс в карнавала.
     Насред хилядолетната гора, където отдавна вече се готвеха за зимният си сън таралежите, а катеричките събираха своите лещници и шишарки, се простираше малка тухлена къщичка с една вратичка, две прозорчета и малко дворче. Самият факт, че къща насред гората е придружена с двор, е някак странно чаровен.
    Тази къщичка принадлежеше на Даяна и нейната внучка Деметра. Деметра беше малко, любопитно момиченце, винаги усмихнато и готово за приключения. Носеше малка копринена шапка върху червените си къдрици, които падаха ниско по тънкият й кръст като пелерина от огън. Очите й, пъстрозелени, винаги замечтани, често шареха из гората, където баба й никога не я пускаше да ходи. Рокличката й на цветя й стоеше като шита точно по нея. Беше красива рокличка - бяла, карирана в синьо и в квадратите - ... Read more »
    Category: Проза | Views: 527 | Added by: NanaSky | Date: 2010-04-06 | Comments (0)

    Category: Проза | Views: 617 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    Category: Проза | Views: 577 | Added by: NanaSky | Date: 2010-03-22 | Comments (0)

    1-10 11-17