Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [158]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  June 2010  »
SuMoTuWeThFrSa
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 12
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    Home » 2010 » June » 19 » Неканени слова
    7:03 PM
    Неканени слова
    Джоана стоеше до прозореца, с носталгично вперен поглед в звездите и глухо дърпаше от масивната черна лула. На пода до нея стоеше почти празна бутилка ром. От радиото, съвсем тихичко, се чуваше непознато музикално парче, подобно на реге, но не точно, което ненадейно бе прекъснато от мек и благозвучен мъжки глас.
    - Следващата песен подарявам на скъпото ми щурче..
    Джо веднага позна този глас. След толкова години, тя така и не успя да го забрави.. помнеше всеки звук и всяка извивка на гласните струни, стилът.. Гласът на Рик. Усили радиото и се заслуша в песента.. Тяхната песен. Коремът й се сви на кълбо, а очите й се превърнаха в бистри ручаи. Остави лулата, затвори прозореца, взе радиото и излезе на балкона. Слушаше песента и си спомняше. И всред всичките спомени се натъкми онзи..
    "- Ще се омъжиш ли за мен?
    - Не!"
    - Какво иска тъпото копеле сега? Не го обичам! Мразя го! Защо прави това? Знаел е, че слушам радиото.. Знаел е и се е вмъкнал при водещите, за да ме изтормози! Или не.. Или е подарил нашата песен на друга? Ах, не го обичам. Или пък...
    - Или пък какво? - дочу се изотзад преправен глас
    Джо беше прекалено отнесена и замислена, за да се помъчи да разпознае и този..
    - Или го обичам?
    Стана и се озърна. Не видя никого.
    "Сигурно пак си въобразявам и чувам гласове.. трябва да посетя лекар.." - помисли си тя и седна на един стол. Вслуша се в крякът на жабите и съвсем скоро спря да плаче. Песента свърши и тя изключи радиото. Не й се искаше да се отдава на черното страдание, нощта беше красива.
    - Според мен го обичаш, но си твърдоглав инат и не искаш да си го признаеш! - каза с надсмешка преправеният глас.
    - Ти няма ли да изчезнеш вече? Сега съм спокойна и не би трябвало да те има, пък и да ми се подиграваш. Махай се!
    - Но съм тук. И не ти се подигравам.. просто.. изтъквам истината. И се надявам тя да се е променила. Искрено се надявам.
    - Кой си ти? И от къде знаеш каква е истината? Плод на въображението ми, най вероятно...
    .. махай се ти казах.
    Отсече тези думи, стана от стола и се обърна. И се вцепени. Коленете й се разтрепериха, сърцето й сякаш щеше да изскочи.
    - Здравей. - каза приветливо Рик.
    - Ти.. как.. какво.. Как се озова.. Нали..
    - Запис.
    - Какво, по дяволите, правиш тук?
    - Минаха шест години, два месеца и четиринадесет дни, скъпо мое щурче, а аз все още не мога да спра да си мисля за изящните ти ръце..
    - Но..
    - Обичам те, Джоана. Когато ми каза "не" в онази вечер, бях съкрушен. Сякаш цялата земя се стовари върху ми и ме премаза. А душата ми повехна. Мислех, че ще те забравя, опитвах се да те сменя, но уви.. Не успях. Никоя не притежаваше лъчезарната ти усмивка и никоя не беше в състояние да ме обори по какъвто и да бил въпрос, както правеше ти.. Чудех се дали изобщо има смисъл да търся друга жена. Често се чудех как си, с кого си.. какво правиш, дали си се променила, или си все същата разбойничка.. На рожденият ти ден отидох в парка, до пейката, на която се запознахме.. Защо ми каза "не"? Този въпрос ме мъчи най - много.
    Джоана не беше в състояние да даде стойностен и смислен отговор. Но беше готова да каже "да", въпреки че и самата тя не знаеше защо..
    - Омъжи се за мен, Джоана.
    Category: Проза | Views: 479 | Added by: NanaSky | Rating: 0.0/0
    Total comments: 0
    Name *:
    Email *:
    Code *: