Събличам палтото
от срам и свенливост
и хвърлям
в червената пещ
и него,
и тази крехка
мълчаливост.
И пея
за лешников опиум,
пленяващ
червената струна
на моята лунна
душа.

Пред портите на храма
на мечтите ми
стоеше старец
с малко снопче обич
в дясната ръка
и стискаше го здраво.
Светлина
пропускаха небесните воали,
преплитайки
и радост,
и тъга.