Защо не литваш, малка пеперудке,
с изписаните си криле?
Животът ти вечен не тук е,
а в безграничното небе.

Защо не мръдваш, синя обич малка
и поглед свела си виновно?
Нима не ще да бъде жалко,
ако посърнеш днес самотна?

В очакване ли тръпнеш, мила моя,
че от това лале не заминаваш?
Или, намерила покоя,
във вечен пристан тялото оставяш?

Аз знам, че пеперудите са диви
и не пристават на цветя,
когато дните им са още живи.
Почивай в мир, о, мъничка душа.

Джоана стоеше до прозореца, с носталгично вперен поглед в звездите и глухо дърпаше от масивната черна лула. На пода до нея стоеше почти празна бутилка ром. От радиото, съвсем тихичко, се чуваше непознато музикално парче, подобно на реге, но не точно, което ненадейно бе прекъснато от мек и благозвучен мъжки глас.
- Следващата песен подарявам на скъпото ми щурче..
Джо веднага позна този глас. След толкова години, тя така и не успя да го забрави.. помнеше всеки звук и всяка извивка на гласните струни, стилът.. Гласът на Рик. Усили радиото и се заслуша в песента.. Тяхната песен. Коремът й се сви на кълбо, а очите й се превърнаха в бистри ручаи. Остави лулата, затвори прозореца, взе радиото и излезе на балкона. Слушаше песента и си спомняше. И всред всичките спомени се натъкми онзи..
"- Ще се омъжиш ли за мен?
- Не!"
- Какво иска тъпото копеле сега? Не го обичам! Мразя го! Защо прави това? Знаел е, че слушам радиото.. Знаел е и се е вмъкнал при водещите, за да ме изтормози! ... Read more »