Кръвта ми е разлята
и съсирена.
Във вените
тече единствено морфинът,
примесен с малки дози
истина,
спокойствие
и красота.
И венчелистчето
на светлата ми памет
отново вее се
от скучният, безличен
вятър,
далеч от моята
невъзмутима,
праведна
глава.
И пея..
за бъдещото минало.
И за зелена мъдрост,
прераждаща се
в иначе щастливото ми сиво вещество.

Димът се носи като призръчна принцеса.
Миражите са тук. О, не,
къде са?