Прибрах се вкъщи вечерта,
а там стоеше милата ми майка.
В очите й видях тъга,
а на лицето - бисерчета малки.
Попитах я какво руши
красивата й нежна радост,
защо е заменила със сълзи
усмихнатата женска благост,
а тя повдигна плувнал поглед,
разсеяно клепачите си сви,
поредно бисерче отрони
и каза тихо през сълзи-
светът, дете, не е благочестив,
аз страдам всеки ден, уви-
човекът днес не е човек,
а плетеница от злини,
поема дъх и хиляди убива
и всяко сторено добро
съдържа в себе си ръждиви
прашинки от безмерно зло,
и мисли си, че е хрисим,
едва ли не-че е безгрешен.
И аз съм същата - един
убиец, повече от грешен.

Аз и ти
и танц в завивките ми бели..
на фона твоят глас ехти
и моят развълнуван пее..

Едва мъждука светлинка
от пламъчето на свещичка
и в нея пламенна ръка
държи по-мъничка ръчичка..

Два мои кичура коса
разхождат се по твойта шия.
Докосната от страст, плътта
греховно пари и се вие.

Телата слети се в едно.
Дъхът ти бърза да догони моя.
Трепери цялото легло,
разбрало, че съм само твоя..