Красиво е..
безмълвието ти
и споменът за него..
за зелените очи
и цветните усмивки,
разлистващи се в тях..
Красиво е..

И грозна е липсата,
и празното местенце
вътре в нас..
Ти беше детенце
с безгрешна душа,
защо си отиде?

Красиви са
нашите спомени
свързани с теб
и твоето мило,
незабравимо "здравей"..
Сега кой
с нас ще се смее?
И как ще се смеем
ние без теб?

В сърцето ми
онези отминали дни
в сърцето ми онова скрито усещане

сякаш вчера беше, а толкова преди

не съжалявам,
но ми е мъчно за това мен
останало някъде другаде
лекичко като перце,
липсващо като перце в крило,
което опитва да излита без него

защото
едно клонче ако разлиства цвят
друго клонче го губи
това са любовта и щастието.