На клончето на старата бреза един синигер тъжна песен пееше за своята безправедна съдба и бисерчета от очичките си лееше. Загубил бе единствена любов- безжизнено телце лежеше долу до сивкавото брезово стебло, пропито с кисела отрова. Дочух аз неговата песен, разбрах разкъсаната му душа.. Езикът на синигера е лесен, когато лят е в името на любовта.
Category:
Стихове
|
Views:
600
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2011-03-01
|
|