На клончето на старата бреза
един синигер тъжна песен пееше
за своята безправедна съдба
и бисерчета от очичките си лееше.
Загубил бе единствена любов-
безжизнено телце лежеше долу
до сивкавото брезово стебло,
пропито с кисела отрова.
Дочух аз неговата песен,
разбрах разкъсаната му душа..
Езикът на синигера е лесен,
когато лят е в името на любовта.