На клончето на старата бреза един синигер тъжна песен пееше за своята безправедна съдба и бисерчета от очичките си лееше. Загубил бе единствена любов- безжизнено телце лежеше долу до сивкавото брезово стебло, пропито с кисела отрова. Дочух аз неговата песен, разбрах разкъсаната му душа.. Езикът на синигера е лесен, когато лят е в името на любовта.
