Прибрах се вкъщи вечерта,
а там стоеше милата ми майка.
В очите й видях тъга,
а на лицето - бисерчета малки.
Попитах я какво руши
красивата й нежна радост,
защо е заменила със сълзи
усмихнатата женска благост,
а тя повдигна плувнал поглед,
разсеяно клепачите си сви,
поредно бисерче отрони
и каза тихо през сълзи-
светът, дете, не е благочестив,
аз страдам всеки ден, уви-
човекът днес не е човек,
а плетеница от злини,
поема дъх и хиляди убива
и всяко сторено добро
съдържа в себе си ръждиви
прашинки от безмерно зло,
и мисли си, че е хрисим,
едва ли не-че е безгрешен.
И аз съм същата - един
убиец, повече от грешен.
|
