И без теб живея,
нищо, че съм празна
като бутилката до мен.

И без теб се смея,
нищо, че отвътре
пламъкът е вече тлен.

И без теб копнея,
нищо, че е само
за изгревът през твоите очи.

И без теб вилнеят
ирисите ми безсрамно.
Нищо, че са пълни със сълзи.

И без теб се чувствам
малко изоставена
и пренебрегната,

същото е като да съм с теб -
нежелана и забравена,
погребана.

С колко пари се закупува любовта ти?
Колко сълзи трябва да бъдат проляти,

за да достигне една до твоето черно сърце,
за да се огъне иначе безизразното ти лице?

Колко километра е тесният път до душата ти?
/Предполагам, че е пълен с препядствия./

Колко болка разплаква очите ти?
Колко бедствия идват в последствие?

Колко е дебел плетът около теб?
Как ли скрит е проходният жлеб..

И бодлите колко ли са люти..
и кръвта по тях - нечута..