Той полита високо в небето..
устремено насича го
с две остриета.
И лети, и лети.. все на горе.
Велик е и силен, и горд е..
И след дългият морен полет
той отпуска смирено криле
и ги свива.
За миг - безтегловност
в пространството сиво.
После пада надолу, За кратко
се носи над облаци бели..
Смъртта явно е сладка
за старият скален орел..
Той не може своята гордост
да преглътне..
Нали клюнът му е свит..
Царят замлъкна,
целият свят крещи,
тъжи..