Настъпи часът на новото разкритие. Завесата се вдигна. Светлината от прожекторите го прониза през зениците. Откритие- два милиметра между устните и после: гласни струни трепнат в очакване да зазвънят. Не могат, заледени са. И устните веднага се залепват. Потта потича по челото му - засрами се.. А публиката го осмиваше и сочеха го с пръст, и викове кънтежно се повтаряха в ушите му като нехайни, подли трикове.. Освиркване. И той заплака. Пусна микрофона. Обля го ледена река от пот. Коремът му се сви. За миг на фона се долови разкъсан шепот: "Събуди се."
Category:
Стихове
|
Views:
519
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2010-10-10
|
|