И без теб живея,
нищо, че съм празна
като бутилката до мен.
И без теб се смея,
нищо, че отвътре
пламъкът е вече тлен.
И без теб копнея,
нищо, че е само
за изгревът през твоите очи.
И без теб вилнеят
ирисите ми безсрамно.
Нищо, че са пълни със сълзи.
И без теб се чувствам
малко изоставена
и пренебрегната,
същото е като да съм с теб -
нежелана и забравена,
погребана.
|
