Тази нощ ти свещ запали
и прошепна тихо "остани,
вън звездите са заспали,
не излизай и не ги буди.
Стой, почакай с мен зората
и пробуждането на света.
Не излизай вън сред мрака,
лекичко звездите спят..
Знам, на теб ти се говори.
Нищо, че е нощ, едва тогава
те напуска тежката умора
и слънце на очите ти изгрява.
Поспри. Не тръгвай. Тук до мен,
на моето легло сeдни и чакай.
И аз, тъй радостно, ще чакам с теб,
но не защото ще се освети земята.
И аз ще се усмихвам, и ще пея.
И, бледичко огряна от свещта,
аз твоят образ мил ще гледам,
ще се надявам да не свърши никога нощта.
И, знаеш ли, аз истини не казах..
Звездите вън не спят, нито луната.
Помолих те до мен да чакаш,
защото в теб са ми сърцето и душата."
|
