Раздавам аз парченца от сърце,
в замяна търся истински усмивки.
Ще вземеш ли за себе си, дете,
поспирайки при мене за почивка?
И ти, палачо, брадвата си остра
ще пуснеш ли встрани за миг?
Ти можеш да опиташ с мостра..
и да не ти допадне, пак си я пази.
И ти, бездомнико самотен,
ела и в шепичка вземи си.
Това парченце доживотна
обич от мен е. Усмихни се.
И вие тук - семейство и другари,
и вие, непознати личица,
вземете си от тях без жал и
усмихвайте се без тъга.
И давайте и вие части
от вашите добри сърца,
и на това в замяна
усмивка искайте, но истинска.
И, знам ли, може би след време
ще се усмихват всички редом с мен.
|
