Ако ти си бурното море,
аз ще бъда облак буреносен,
който в твоето сърце
ще разлее капки, дълго носени.
Ако ти си необятното поле,
аз ще бъда стрък трева,
коренче положил надълбоко в теб-
впито в сребърната ти душа.
Ако ти си песен в тиха нощ,
аз ще бъда вятъра и ще те нося
на криле, и с цялата си мощ
ще се старая да не се захласна.
Ако ти си дългата алея,
аз ще бъда просякът стар,
посветил си живота на нея
и на нея единствен бил цар.
Ако ти си нежна любов,
аз ще бъда любовна поема,
възхвалила с най-милото слово
твоята същност безценна.
Но не си ти бурно море,
нито аз съм в полето тревата..
Аз съм само невръстно дете,
влюбено в теб - една непозната.
|
