Толкова дълго те исках, толкова нощи не спах, потънала в мисли потискащи, събиращи пепел и прах
и толкова силно се молех с последната блага надежда да се сгуша в ръцете ти топли, де нечувана сила отвежда
последната капеща мъка утеха да търси и в песен, далечна от сива разлъка, да превърне таз' гниеща есен,
която сърцето ми свива и с кални потоци залива.
И ето - сега ще те имам, ще бъда до теб като в сън, далечен, но толкова близък... Дочувам и празничен звън-
в душата ми бият камбани и птичи смях носи се там- щастлива съм! Топличко стана- че с мен си единствено - знам.
Category:
Стихове
|
Views:
516
|
Added by:
NanaSky
|
Date:
2012-08-22
|
|