Толкова дълго те исках,
толкова нощи не спах,
потънала в мисли потискащи,
събиращи пепел и прах
и толкова силно се молех
с последната блага надежда
да се сгуша в ръцете ти топли,
де нечувана сила отвежда
последната капеща мъка
утеха да търси и в песен,
далечна от сива разлъка,
да превърне таз' гниеща есен,
която сърцето ми свива
и с кални потоци залива.
И ето - сега ще те имам,
ще бъда до теб като в сън,
далечен, но толкова близък...
Дочувам и празничен звън-
в душата ми бият камбани
и птичи смях носи се там-
щастлива съм! Топличко стана-
че с мен си единствено - знам.
|
