Високо над мен падна тихо звезда
с опашка от злато - голяма.
Помислих си колко красива е тя
и колко прилича на мама-

далеч е от мен, но виждам я пак
сред Млечния път на небето-
в безкрайния горд и безименен мрак...
и свито ми пее сърцето.

В един миг е там, а после я няма,
но знам, че я има - танцува
в небето със своята радост голяма
и с други звезди се любува

на други планети и Млечни пътеки
и Слънчеви светли системи,
но после отново се връща при мене
да зърне очите ми бледи,

тъй както и моята мама все пее
в различни страни надалеч,
но винаги идва при мен уморена
за чаша кафе и сладникава реч.