Спомени.. толкова много..
толкова истински, живи,
пълни с горчива тревога
и мигове светли, красиви..
Спомени.. детски и нежни,
толкова мили.. тъй крехки,
спокойни и безметежни,
хаотични, буреносни и тежки..
Спомени.. единствено мои,
нарисувани по стените..
Мои приказни, вечни герои,
не искам да отлетите

като времето, което пазите в себе си,
като моите детски години..

Спомени.. в старите снимки,
залепени в розов албум..
Там всяко лице е с усмивка
и ухае на цветен парфюм..
Спомени в стари кашони-
изпочупени фризбита - две,
барабани и детски брони
и смачкано писъмце..
Спомени в жълта кутия,
на тавана и в избата прашна..
на всяка улица и стара хартия..
във всичко около мен..
И в мен.