Косите й смениха си цвета,
от златни се превъплатиха в сиви
и кичур подир кичур падаха,
и в пепел се превръщаха сълзливо..
И нежната й кожа посивя,
пътечки появиха се по нея,
дълбоки като морската вода
и дълги колкото алея..
Но двете й очи единствени
останаха еднакви досега -
жадуващи, красиви, искрени,
усмихващи се кротко на света..
Коя е тази възрастна жена?
Това е тя-отлитащата обич:
отива си с годините като цвета
на нашата човешка младост,
но винаги след себе си следа
оставя..
- двойна ирисова сладост.