Ела и ме вземи, не ме е страх,
ще ме сломиш, ще ме погълнеш,
от тялото ми ще остане само прах,
но в нея малко семе ще покълне
и розов цвят ще разцъфти,
с годините не ще го скърши
ни буря лятна, ни студени дни,
ни есенна слана или човешки пръсти..
И там, на моя гроб самотен,
над моята разкъсана снага,
ще расне цвете ароматно,
цъфтящо с моята душа.