Сърцето знае, че след любовта
най-чиста е човешката усмивка.
Тя сменя с радост грубата тъга
и дава на душата кипреща обвивка.

Тя пълни хората с надежда,
дарява ги с красиво и добро.
Създава пътища от обич нежна
и лее върху тях злато.

Усмихнат ли си - всички те обичат
и радват ти се. Радваш ги и ти
със тази ведрина - небесночиста,
с която пръскаш техните очи.

Но туй е вярно, единствено когато
лъчът на скулите ти е еднопосочен.
Неискрено усмихнеш ли се, златото
от благородна нишка се превръща в черна плоча.

Отблъсква хората и губи се балансът,
създаден при широкото "Усмих".
И мигом всичко се поклаща.
И стихът вече не е стих.