Вятърът ме срещна онзи ден.
Погали плитките ми и лицето.
Потънаха и ирисите в негов плен.
Безшумно радваше се и сърцето.

Усмихна се душицата ми вехта.
И от любов клепачите ми засияха.
Дори и роклята ми затанцува леко-
дантелите като деца се веселяха.

Понесена на белите криле,
сред спомените от предишните години,
разперих аз безмълвно двете си ръце
и с вятъра в отвъдното преминах.