Оглушалите пролетни листи,
Безразборно красивият Май,
Истински белите мисли,
Чаровните гледки в Дубай,
Аденските нощи през юни,
Мечтите на Малкият принц,
Великите пясъчни дюни
И чудесата ни /седем на брой/,
Крилете на Феникс от пепел,
Трона на цар Соломон,
Очите и погледът светъл,
Рисувал с Да Винчи /поклон/
И айзберга, счупил Титаник,
Ятата на тихите лебеди,
Решителният въстаник,
Алените макове дори
Край тебе копнежно бледнеят.
Обливат се целите в срам-
Величието им - сянка на бей,
А твоето - безкраен храм.

Пухкава нишка
прокарва пътечка
през морното рамо.
Погалва го с обич-
една буболечка
ме гледа засрамено.
А нишката - от коприна,
заплита ме в стих
и пее ли, пее.
- Белоснежна паяжина
от райската вис
красиво се вее.