Home | Sign Up | Log In
NanaSky*
Site menu
Section categories
Стихове [160]
тук са публикувани някои от моите стихове.
Проза [17]
Тук са публикувани мои приказки, разкази и друг вид проза.
Log In
Search
Calendar
«  December 2017  »
SuMoTuWeThFrSa
     12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31
Entries archive
Our poll
Rate my site
Total of answers: 10
Site friends
  • uCoz Community
  • uCoz Manual
  • Video Tutorials
  • Official Template Store
  • Best uCoz Websites
  • Statistics

    Total online: 1
    Guests: 1
    Users: 0
    1 2 3 ... 18 19 »

    Топлите дни все по-рядко ми греят сърцето,
    все по-рядко усещам как слънцето пари над мен.
    Вплело в русите кичури цвете за сбогом и ето - 
    тръгва бързо, предесенно - лятото тръгва от мен.
    Нажежените изгреви, от които оплаквах се в осем,
    дето сън ми не даваха и спокойствие в тях не намирах,
    ще ми липсват, о, как ще ми липсват! На косъмче
    се държат за очите сълзите ми, плахо примиращи.
    А отвън на прозореца чака червената есен-
    с пожълтели ръце да прегърне дървесните клони,
    да запее онази посърнала, бързо приспиваща слънцето, песен,
    със която последните щъркели грациозно от тук ще прогони.
    Аз обичах очите на пъстроцветната сънена есен
    и обичах прохладната нежна милувка на нейния плен,
    но не виждам да ражда живот - тя отнема го толкова лесно,
    тъй прецизно превръща онзи вечножив огън във тлен.

    Носталгичната есен бавно идва, самотна и гола,
    да заеме на моето русичко лято престола. ... Read more »

    Views: 629 | Added by: NanaSky | Date: 2017-09-10 | Comments (0)

    Младостта трае колкото миг –

    премижаваш  и вече я няма,

    а пред нас  се усмихва, притихнала,

    старостта, в свойта бледа премяна.

    Две ръце е протегнала в мрака

    на заспалото слънце на дните ни-

    тихо седнала, в кротко очакване

    да посрещне среброто в косите ни.

    И забравили колко е сигурно,

    че ... Read more »

    Category: Стихове | Views: 4334 | Added by: NanaSky | Date: 2016-03-18 | Comments (71)

    Тъй бързо месеците отлетяха-
    като открадната целувка в полунощ
    и спомням си ги всички - както бяха-
    вълшебни дни, разлистени в разкош!
    На щастие ме учеше зората
    на всеки следващ динамичен час
    и тихо ми прегръщаше душата
    нестихващо-пламтяща мисъл свята,
    че някоя значителна съм аз
    и мога да помогна. И го правех!
    А всяка мъничка усмивка,
    дарена ми от нечий светещ поглед,
    ме стопляше като прегръдка,
    притопляща ме в моя тъжен полет
    към времето на зимната луна.
    Сега
    не ще забравя колко радост
    се носеше в духа на тези дни...
    Ще помня вечно тази нежна сладост
    на всички месеци на сбъднати мечти!
    ***
    Че те напускам днес - прости.

     

    посветено на място, а не на човек.

    Category: Стихове | Views: 6485 | Added by: NanaSky | Date: 2015-09-09 | Comments (237)

    Най-трудното не е да бъдеш искрен,
    не е да бъдеш смел и находчив.
    Когато правда и достойнство искаш -
    най-трудно на света е да простиш.
    Когато егото, настъпано, се свие
    и радостта, че имаш, в теб заспи,
    а болката, че имаш, я покрие -
    най-трудното в света е да простиш.
    С лъжа, когато някой те замери
    или в гръдта ти нокти впие, щом заспиш,
    или те спира, щом криле разпериш,
    най-трудно на света е да простиш.
    Но ако ти протегнеш длани към всемира
    и вътрешно - на себе си простиш,
    че другите да се разкаят си възпирал,
    тогава, друже мой, ще се спасиш.
    И ако в теб духът е топъл и усмихнат,
    и силата на обичта ти го крепи,
    тогава на света по-лесно няма
    от туй - човешки грешки да простиш.

    Category: Стихове | Views: 789 | Added by: NanaSky | Date: 2015-01-06 | Comments (0)

    Не ме събуждай тази вечер,
    сънувам избавление-
    свободни птици в свят далечен
    и вечен мир, прозрение.
    Сънувам русите къдрици
    на слънчевата доброта,
    танцуващи като девици
    сред недокосната земя.
    Нескрита радост се раздава
    от шепичките на дете
    и всеки по-прекрасен става
    и с по-голямо сърчице.
    Тук няма болка непонятна,
    погълнала добри души,
    препили с думи неприятни
    и никой нищо не руши.
    Гради се с мисъл позитивна-
    от праведни мечти - дворец,
    гради се смисъл неразривен-
    любов в очите на твореца.

    Category: Стихове | Views: 2631 | Added by: NanaSky | Date: 2014-07-18 | Comments (23)

    Летен сън с дъх на вълни-
    Екот от песен на птица..
    Колко ли близко си ти,
    Обич - крилата девица?
    Колко ли песни мълви
    Азът на твоите струни?
    Ти си китара от скрит
    Остров-познат, но нечуван.
    Първа пристигам при теб,
    Ето ме - леко замислена.
    Рисувай ме с розов пастел и
    Обещай да си искрена.

    Category: Стихове | Views: 292 | Added by: NanaSky | Date: 2014-07-11 | Comments (0)

    Някъде в огнените искри,
    някъде в лятното щастие.
    През юни май беше... нали?
    Бяха новите светещи страсти.
    Ти ме прегърна  за миг.
    Очите ми пареха в тъмното-
    не бяха проливни сълзи,
    с тъга и разруха обгърнати.
    Не беше болезнена рана-
    нали всички бяхте до мен?
    Успях със усмивка да стана
    и да посрещна нов ден.
    До теб се събудих, нали?
    Безкрайното синьо небе
    разпиля се по моите мечти
    и ми донесе красиво сърце,
    но още не знаех. И ти.

    И днес се събудих до теб,
    усмихнат ми беше денят.
    Погледнах назад - за късмет
    се случи онази злина
    през юнския ден май.. нали?
    Кой да вярва, че ще стане така-
    събрани от летни мечти
    да вървим с теб ръка за ръка?

    Category: Стихове | Views: 377 | Added by: NanaSky | Date: 2014-04-15 | Comments (0)

    Да гледаш, стихнал в тъмнината,
    как тялото ми се събужда
    и всяка дреха със замах отмята,
    и всяко сетиво възбужда;
    Как всяка свивка, осветена
    от лунната греховна ласка,
    настръхнало-невъзмутено
    приветства те. И как е сладко
    да галиш светлата ми кожа
    с ръцете си, така горещи,
    да шепнеш думи невъзможни,
    езикът ми да те посреща;
    Как устните ти ме намокрят
    и цялата от срам се свивам;
    Да ме погледнеш като котка
    и силите ми да изпиваш...
    Да те усещам в мен, да стенем,
    Земята да изглежда тясна;
    да бъде хаоса в теб и в мен,
    но всички мисли да са ясни.
    Да ме замайваш от безкрайност,
    да ме отблъскваш и притискаш.
    Да бъдеш плътската ми тайна,
    да ме завършваш, да изригнем... искам.
    Category: Стихове | Views: 417 | Added by: NanaSky | Date: 2014-01-12 | Comments (0)

    Слънцето с усмивка ме целува
    Като дете, като богиня, като злато...
    Римувано в душата ми рисува
    Искри от зимна обич с дъх на лято.
    Творецът в мен се буди и ликува!
    Отново се издига над земята!
    Прощавайки ми, че отдавна се сбогувах,
    Открива в мен диханно чувство свято,
    Събличащо безцветната ми кожа.
    Лети умът ми, целият почти изгубен,
    А с него рее се сърцето ми... И може
    Напразно да се радвам, че съм влюбена
    Или пък не... Защо да се тревожа?
    Една е радостта ми, днес пробудена.
    Category: Стихове | Views: 1755 | Added by: NanaSky | Date: 2013-12-21 | Comments (13)

    В моята сива градина
    с моите сиви цветя
    сива е снежната зима
    с далечната сива луна.

    В сиви нюанси рисува
    сивата тиха река..
    и камъни сиви целува
    сивата тъжна зора.

    Всеки ден тук посивял е,
    всяка нощ  сиви звезди
    сиви легенди разказват
    за още по-сиви души.

    И някъде там, в сивотата,
    сред сивата скучна гора,
    разлисти се в сто и два цвята
    зародишът на любовта.
    Category: Стихове | Views: 386 | Added by: NanaSky | Date: 2013-12-14 | Comments (0)