Имало едно време една приказка. В нея героите
безнадеждно се влюбили един в друг. Минало време и те се обикнали.
Пролетната им любов разцъфвала в цветчетата на розовите вишни, а около
нежната бяла луна танцували снопчета светещо щастие.
Но, не щеш ли, жарко лято се промъкнало измежду клонките на цветните
дръвчета и родило вишните на раздора. Те разделили героите и отнели
тяхното лъскаво щастие. Тъжни и мрачни, героите изгубили ума си и
започнали да вървят сами срещу себе си. Не им вървяло. Изглеждали
щастливи, но не били. Нещо в тях липсвало - малко, но много ценно...
Топла есен по-късно дошла и сменила горещото лято. Капнали черните
вишни. героите се срещнали и мигом липсващата част се върнала в
пъзелчето. Веднага разбрали що било онова, което не им позволявало да
бъдат щастливи... Прегърнали се и на небето отново засияли снопчетата
щастие, но този път дори по-силно! Те решили повече никога да не се
пускат, з
... Read more »
Беше красива нощ с пълна луна и килим от светещи душици,
постлал цялото, изчистено от облачета, небе. По въздуха се носеше приятен
аромат на ванилия, идещ от старата сладкарница. Александра отново печеше
сладки. Грижовно размесваше тестото и го слагаше в специалните си формички,
след което го наръсваше с канела и сипваше отгоре ваниловия крем.
